Финансовият стрес може да повлияе повече на здравето ви, отколкото скръбта

Национално представително проучване, проведено в Обединеното кралство, установи, че стресът по отношение на парите се асоциира с дългосрочни промени в ключови здравни показатели, включително такива, свързани с имунната , нервната и хормоналната система.

Учени от Университетския колеж в Лондон (UCL) и Кралския колеж в Обединеното кралство твърдят, че техният анализ е първият, който изследва как различните видове хроничен стрес се отнасят към маркерите на здравето при по-възрастни групи.

Данните за проучването включват близо 5000 възрастни над 50-годишна възраст

От всички шест общи стресови фактора, изследвани в тази кохорта - включително финансово напрежение, полагане на грижи, инвалидност, загуба на близък, болест и развод - финансовото напрежение е свързано с най-рискови здравни профили в дългосрочен план.

Тези рискови профили са установени с помощта на четири биомаркера в кръвта: кортизол, който е хормон, произвеждан в отговор на стреса, C-реактивен протеин (CRP) и фибриноген, които са част от имунната защита на тялото и реагират на възпаление, и инсулин-растежен фактор-1 (IGF-1), който е свързан със стареенето и дълголетието.

Участниците в проучването, които съобщават, че като цяло са подложени на стрес, са с 61% по-голяма вероятност да принадлежат към категорията на високия риск, отколкото към категориите на умерения или ниския риск при четиригодишното проследяване.

При хората, които са били стресирани само от финансите, обаче вероятността да имат високорисков профил четири години по-късно е била с близо 60% по-голяма.

При всеки допълнителен стрес, например развод, вероятността за това нараства с 19%

Тези асоциации остават значими независимо от генетичните, социално-икономическите, възрастовите, половите или житейските фактори.

„Установихме, че финансовият стрес е най-вреден за биологичното здраве, въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се установи това със сигурност“, казва епидемиологът Одеса Хамилтън от UCL.

„Това може да се дължи на факта, че тази форма на стрес може да навлезе в много аспекти на живота ни, като доведе до семейни конфликти, социално изключване и дори до глад или бездомност“.

Резултатите не означават непременно, че стресът е пряка причина за дългосрочни здравословни проблеми, но подсказват, че той оказва значително влияние върху стареещия организъм и че някои форми на стрес може да имат по-голямо физическо въздействие от други.

Известно е, че острият стрес предизвиква каскада от хормонални промени в организма, които увеличават дишането, кръвното налягане и сърдечния ритъм. Имунната система също реагира, като произвежда повече провъзпалителни молекули.

Ето защо пребиваването в състояние на повишен стрес може да доведе до хронично активиране на имунната система, което може да влоши физическите и психическите заболявания.

„Когато имунната и невроендокринната система функционират добре заедно, хомеостазата се поддържа и здравето се запазва“, обяснява Хамилтън.

Но хроничният стрес може да наруши този биологичен обмен и да доведе до заболяване

В настоящото проучване финансовият стрес, загубата на близък човек и дългогодишното заболяване показват най-големи дългосрочни промени в имунните и невроендокринните биомаркери. Това показва продължителен физически ефект от хроничния стрес.

Разбира се, четири биомаркера не са достатъчни, за да разкрият пълната картина на човешкото здраве. В настоящото проучване например по-високата консумация на алкохол (повече от три питиета седмично), е свързана с по-нисък рисков профил.

Това може да се дължи на факта, че алкохолът има противовъзпалително действие, но не означава непременно, че увеличаването на пиенето е полезно за човешкото здраве като цяло.

Преобладаващата част от участниците, включени в настоящия анализ, са бели, което също ограничава това, което може да се каже за асоциациите, особено като се има предвид, че етническите групи са склонни да изпитват по-високи нива на стрес като цяло.

Въпреки това изследователите от UCL заключават, че „синергичният имунен и невроендокринен отговор на стреса представлява важна цел за клинична интервенция. Намесата върху тези процеси би могла да промени хода на заболяването“.

Обекти.бг